Без социални контакти се разболяваме, изпадаме в депресия или ставаме агресивни

Икономическите щети причинени от кризата с коронавируса ще струват стотици милиарди евро. Социалният живот е парализиран за неопределено време. Колко дълго можем да издържим в това оттегляне?

Йоаким Бауер смята, че не много дълго. Той е порфесор по психоневроимунология, изследователска дисциплина, която се занимава с взаимодесйтвието между психика, нервна и имунна система. Всички сме подложени на изолация от близките ни, приятелите ни, роднините и колегите ни. Бауер казва: „Повечето хора не могат да се справят с това положение, ако то продължи повече от четири седмици.“

Професорът смята, че мерките срещу разпространението на коронавируса са правилни, но че блокирането на контактите и пълната изолация на хората под карантина са „разрушителни в социално-психологическо отношение“.

Доколко разрушителни скоро ще стане ясно. „В момента наблюдаваме един чудесен рефлекс: хората се сближават поради надвисналата опасност“, казва Бауер. Но това скоро ще приключи. „На третата до четвърта седмица най-много хората ще си кажат: стига толкова“. И благотворният мир, който изпитваме ще изчезне. Трябва да очакваме, че неспокойствието сред обществото ще нараства.

Йоаким Бауер е особено загрижен за четирите механизми с които много хора реагират на социалното изключване и самота.

Първият механизъм се нарича „загуба на мотивация“. „Социалните контакти активират мотивационните системи в мозъка“, обяснява Бауер. Когато хората са изолирани, тези системи изключват активността им. Отделя се по-малко допамин и по-малко ендорфини. „Това са онези вещества, които ни държат жизнени и се грижат за това да се радваме на живота“, казва Бауер. Ако мозъкът не отделя допамин, поради самота, засегнатите изпадат в депресия.

Вторият проблем: социално изолираните в много слуачаи стават по-чувствителни към физическата болка. „Ако изолирате хора, които вече страдат от някакъв вид болка, самотата ще я усили“, казва Йоаким Бауер. „Ако преди не сте изпитвали болка изолацията изведнъж може да отключи такава.“

Третият проблем засяга всички, макар в различна степен: това са все-по силните усещания за страх и стрес. В социалната изолация стресовите системи в мозъка се активират и се освобождава хормонът кортизол. Хормонът на стреса може да доведе до тревожност и проблеми със съня.

Повишеното ниво на коритзол, наред с ниското ниво на допамин водят до четвъртия проблем: „Защитите на имунната система отслабват, когато хората изпитват самота или социално изолиране“, казва той. Това доказват и проучвания като изследването на известния учен Джон Качопо, публикувано през 2015 г. в научния журнал Proceedings of the National Academy of Sciences.

Йоаким Бауер стига до просто заключение: „Останали без контакти хората се разболяват и изпадат в депресия или стават агресивни“. Всички ние зависим от социалните си контакти. Основната цел  на вирусолози и епидемиолози е „изправят кривата на разпространение на вируса“. Това не е правилно. „Да, здравето на хората трябва да бъде защитено, но не само физическото. Трябва да се погрижим и за психологическите, социалните и нуждите на хората от култура. Ние подценяваме тези аспекти“, казва Бауер.

Източник: https://www.nationalgeographic.bg/