Кортизол: 5 начина, с които да намалим стреса и безпокойството

 

Какво е кортизол?

Кортизолът представлява стероиден хормон, който се отделя от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е глюкокортикоид, който регулира редица метаболитни процеси в организма, включително има значение за осъществяване на имунния отговор.

Често е наричан хормон на стреса, тъй като количеството му значително се увеличава при физически или емоционален стрес.

Нивата на кортизол в организма ни следват нормален денонощен ритъм – най-високи са сутрин между 7 и 9 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ.

Как действа кортизолът?

Освободеният в организма кортизол попада в кръвния поток и по този начин се транспортира в тялото. Почти всички клетки притежават кортизолови рецептори, така че хормонът осъществява ефектите си в зависимост от типа на клетката, с която се свързва. Въздейства както на метаболитно и клетъчно ниво, така и върху организма като цяло.

Влиянието на кортизола върху метаболизма включва регулиране на използването на протеини, въглехидрати и мазнини в тялото:

– Стимулира се образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намалява се чувствителността към инсулин и се забавя изразходването на гликогенните запаси при гладуване;

– Кортизолът има значение за дезаминирането на протеините, при което се освобождават аминокиселини в кръвта. Непосредствено след това аминокиселините се използват от черния дроб за синтез на глюкоза, което води до повишаване на кръвната захар;

– Кортизолът предизвиква отделянето на мастни киселини, складирани в мастните клетки, които служат като източник на енергия.

Най-общо казано кортизолът притежава изразен катаболен ефект, свързан с разграждането на веществата. Той регулира важни енергоуправляващи процеси, които подготвят тялото за борба при стресови ситуации, а също така осигуряват на мозъка необходимите енергийни запаси.

Изследване на кортизол

В зависимост от нивата на хормона в организма и продължителността на отделяне, той може да има както положително, така и отрицателно влияние.

Тук няма да споменаваме референтните стойности на кортизола – какви са нивата, които се приемат за норма, тъй като има разлика спрямо времето през деня, в което се тества хормона, както и дали е взета проба от кръвна плазма или урина.

Следват обаче описани ефектите върху организма ни спрямо нивата на хормона в тялото.

Нормални нива

При нормални нива кортизолът има редица положителни ефекти върху организма:

– Регулиране на кръвното налягане;

– Регулиране на функциите на сърдечно-съдовата система;

– Подпомага реализирането на имунния отговор и противовъзпалителните процеси;

– Повишава съпротивителните сили на организма;

– Значително понижава чувствителността към болка;

– Подобрява паметта и способността за концентрация;

– Участва активно в процесите на поддържане на постоянството на вътрешната течна среда (хомеостазата).

Понижени нива на кортизола

Нива на кортизола под долна референтна граница – с други думи нисък кортизол, могат да сигнализират за Адисонова болест или нарушена функция на хипофизната жлеза (хипопитуитаризъм).

Симптомите биха могли да включват:

– умора;

– замаяност, особено при стоеж;

– нездравословна загуба на тегло;

– мускулна слабост;

– поява на пигментация по определени участъци от кожата.

Понижаване нивата на кортизола биха могли да бъдат следствие и на външна намеса – страничен ефект от кремове за кожа, капки за очи, вътреставни инжекции, химиотерапия и др.

Повишени нива на кортизола

Нива на кортизола над горната референтна граница – висок кортизол, могат да сигнализират за синдром или болест на Кушинг. Това е патологично състояние, при което има повишено отделяне на глюкокортикоиди, което обаче е следствие от патологични процеси в надбъбречните жлези (аденоми или карциноми).

Хронично повишените нива на кортизола водят и до други нежелани последици, сред които:

– нарушение в познавателните способности;

– повишено кръвно налягане;

– повишена кръвна захар;

– спад в имунната система и забавени заздравителни процеси;

– трудно зарастване на рани;

– нарушения в мастния профил, (бързо) натрупване на мазнини;

– разпределяне на мастната тъкан основно около лицето, гърдите и корема;

– катаболни процеси в мускулната тъкан, мускулна слабост;

– нарушения на костната плътност (риск от развитие на остеопороза);

– ускоряване процесите на стареене на клетките;

– раздразнение, промени в настроението.

 

Автор: Станимир Михов

Източник: Obekti.bg