30 Jan
Екипът на Служба по трудова медицина в София „Фетекс консулт” благодари на първите над 200 организации, които се включиха в Националното проучване сред работодателите в България за нуждите и нагласите към повишаване на благополучието и работоспособността на служителите.
Тук може да се запознаете с междинните резултати и изведени тенденции.
Анализирани са екипи от публичния и частния сектор с общ брой на персонала над 36 хил. души. 48,8% от тях работят в малки структури, 30% в средни по размер фирми, а 21,2% в големи дружества. Най-голям е делът работещи в присъствена форма (56,8%), а най-малко изцяло дистанционно (12,2%). Почти една трета работят хибридно.
Щастливите служители са 12% по-продуктивни в сравнение с тези, които не се чувстват добре психически или физически, според проучване на University of Warwick. Изследването на английския университет установява, че компании, които се фокусират върху благополучието на своите служители, отбелязват значителни подобрения в работоспособността, като това се дължи на по-доброто емоционално състояние и минимизирането на стреса.
Нашето проучване, в което се включихте и вие, потвърждава същите резултати за България, като задълбочава вниманието върху влиянието на различни фактори върху благосъстоянието и работоспособността. Сред тях са размера на организацията, начина на работа (присъствено, дистанционно или хибридно), баланса между личния и служебния живот, спортната активност, стресовите ситуации, невербалните комуникации и др. Оценени са нивото, елементите и ефективността на прилаганите политики за благополучие. Изведени са аспекти и цели за подобрение на работоспособността, както и най-подходящото време за прилагане на инициативи за повишаване на физическото и психическото състояние.
Най-ефективните политики включват допълнителни здравни грижи, подкрепа за психичното здраве и гъвкаво работно време. Малко над половината работодатели провеждат някакви или частични политики за благополучие, като техните инициативи не са систематични или напълно интегрирани. Точно 39,51% от проучените организации имат конкретни, регулярни и активни политики за благополучие, което показва по-задълбочен подход. Много е малък делът (7,32%) на тези, които не прилагат политики за благополучие, което най-често отразява липса на ресурси и/или осведоменост.
Малките организации са по-гъвкави и фокусирани върху личния подход при осигуряването на благополучието, но служителите в тях често изпитват повече стрес. Големите организации предлагат повече ресурси и стимули, но често липсва персонализиран подход. По-ефективните политики за благополучие се наблюдават при добре обезпечените финансово сектори като телекомуникации, аутсорсинг, инженеринг, управление на енергийни ресурси и специализирани услуги.
Траен е ангажиментът на бизнеса към здравето и безопасността. Акцент са текущите и средносрочните инициативи за повишаване на удовлетвореността. Макар повечето организации да се стремят към подобряване на благополучието, голяма част от тях остават на етап „частични политики“. Това се дължи на предизвикателства като липса на експертиза, бюджетни ограничения или вътрешно-корпоративни бариери.
Отчитаме солиден интерес към търсенето на допълнителна информация по темата. Високият процент отговори, че липсва информация за практиките на конкурентите, подчертава нуждата от по-добра проучвателна дейност и споделяне на добър опит в съответните индустрии – с какъвто разполагат по-модерните Служби по трудова медицина, които могат да са ценен партньор на работодателите.
С повишаването на стандарта на живот очакванията за осигуряване на благополучието на работното място се завишават. Към момента петте аспекта за подобрение са физическо здраве, психическа стабилност, колегиални/социални отношения, баланс работа/личен живот и най-важния, който констатираме в проучването – усещането за мисия/смисъл от работата. Във всички случаи тези подобрения трябва да се разглеждат като микс от интегриран подход, надграждащ Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Винаги психически и физически по-здрави!
Поставяме менталното здраве пред физическото, защото на този етап проучването ни доказва, че в България психическата стабилност има по-висок коефициент на корелация по отношение на по високата работоспособност. Стресът и напрежението намаляват продуктивността до 20% и увеличават рисковете от трудови инциденти с около 50 до 60%, докато щастливите служители са по-здрави и производителни, по-мотивирани са и отсъстват до 36% по-рядко от работа.