21 Apr
Какво е кортизол?
Кортизолът представлява стероиден хормон, който се отделя от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е глюкокортикоид, който регулира редица метаболитни процеси в организма, включително има значение за осъществяване на имунния отговор.
Често е наричан хормон на стреса, тъй като количеството му значително се увеличава при физически или емоционален стрес.
Нивата на кортизол в организма ни следват нормален денонощен ритъм – най-високи са сутрин между 7 и 9 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ.
Как действа кортизолът?
Освободеният в организма кортизол попада в кръвния поток и по този начин се транспортира в тялото. Почти всички клетки притежават кортизолови рецептори, така че хормонът осъществява ефектите си в зависимост от типа на клетката, с която се свързва. Въздейства както на метаболитно и клетъчно ниво, така и върху организма като цяло.
Влиянието на кортизола върху метаболизма включва регулиране на използването на протеини, въглехидрати и мазнини в тялото:
– Стимулира се образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намалява се чувствителността към инсулин и се забавя изразходването на гликогенните запаси при гладуване;
– Кортизолът има значение за дезаминирането на протеините, при което се освобождават аминокиселини в кръвта. Непосредствено след това аминокиселините се използват от черния дроб за синтез на глюкоза, което води до повишаване на кръвната захар;
– Кортизолът предизвиква отделянето на мастни киселини, складирани в мастните клетки, които служат като източник на енергия.
Най-общо казано кортизолът притежава изразен катаболен ефект, свързан с разграждането на веществата. Той регулира важни енергоуправляващи процеси, които подготвят тялото за борба при стресови ситуации, а също така осигуряват на мозъка необходимите енергийни запаси.
Изследване на кортизол
В зависимост от нивата на хормона в организма и продължителността на отделяне, той може да има както положително, така и отрицателно влияние.
Тук няма да споменаваме референтните стойности на кортизола – какви са нивата, които се приемат за норма, тъй като има разлика спрямо времето през деня, в което се тества хормона, както и дали е взета проба от кръвна плазма или урина.
Следват обаче описани ефектите върху организма ни спрямо нивата на хормона в тялото.
Нормални нива
При нормални нива кортизолът има редица положителни ефекти върху организма:
– Регулиране на кръвното налягане;
– Регулиране на функциите на сърдечно-съдовата система;
– Подпомага реализирането на имунния отговор и противовъзпалителните процеси;
– Повишава съпротивителните сили на организма;
– Значително понижава чувствителността към болка;
– Подобрява паметта и способността за концентрация;
– Участва активно в процесите на поддържане на постоянството на вътрешната течна среда (хомеостазата).
Понижени нива на кортизола
Нива на кортизола под долна референтна граница – с други думи нисък кортизол, могат да сигнализират за Адисонова болест или нарушена функция на хипофизната жлеза (хипопитуитаризъм).
Симптомите биха могли да включват:
– умора;
– замаяност, особено при стоеж;
– нездравословна загуба на тегло;
– мускулна слабост;
– поява на пигментация по определени участъци от кожата.
Понижаване нивата на кортизола биха могли да бъдат следствие и на външна намеса – страничен ефект от кремове за кожа, капки за очи, вътреставни инжекции, химиотерапия и др.
Повишени нива на кортизола
Нива на кортизола над горната референтна граница – висок кортизол, могат да сигнализират за синдром или болест на Кушинг. Това е патологично състояние, при което има повишено отделяне на глюкокортикоиди, което обаче е следствие от патологични процеси в надбъбречните жлези (аденоми или карциноми).
Хронично повишените нива на кортизола водят и до други нежелани последици, сред които:
– нарушение в познавателните способности;
– повишено кръвно налягане;
– повишена кръвна захар;
– спад в имунната система и забавени заздравителни процеси;
– трудно зарастване на рани;
– нарушения в мастния профил, (бързо) натрупване на мазнини;
– разпределяне на мастната тъкан основно около лицето, гърдите и корема;
– катаболни процеси в мускулната тъкан, мускулна слабост;
– нарушения на костната плътност (риск от развитие на остеопороза);
– ускоряване процесите на стареене на клетките;
– раздразнение, промени в настроението.
Автор: Станимир Михов
Източник: Obekti.bg