28 Apr
Всяка година на 28 април се отбелязва Световният ден за безопасност и здраве при работа. През 2026 г. Международната организация на труда поставя акцент върху една все по-важна тема за съвременните работодатели – здравословната психосоциална работна среда. В публикувания доклад на МОТ „The psychosocial working environment: Global developments and pathways for action“ се подчертава, че психосоциалната среда се определя не само от физическите условия на труд, а и от начина, по който работата е проектирана, организирана, управлявана и контролирана.
От Служба по трудова медицина в София „Фетекс Консулт“ напомняме, че безопасността и здравето при работа вече не могат да се разглеждат единствено през призмата на технически рискове, оборудване, работни места и физическа среда. Все по-голямо значение имат фактори като работно натоварване, срокове, комуникация, стил на управление, справедливост в организацията, баланс между работа и личен живот, дистанционна работа, дигитален контрол и използване на изкуствен интелект.
Според МОТ всеки фактор, свързан с работното време, натоварването, прозрачността на процесите и начина на управление, може да повлияе върху здравето, безопасността и производителността на работещите. Психосоциалните рискове могат да доведат до стрес, тревожност, професионално прегаряне, конфликти, намалена концентрация, по-висока вероятност от грешки и трудови инциденти. От МОТ отбелязват още, че всяка година милиони работни дни се губят заради депресия и тревожност, а лошото психично здраве може да влияе и върху физическото здраве и безопасността на работното място.
Променящият се свят на труда изисква нов подход
Светът на труда се променя динамично. Дигитализацията, автоматизацията, изкуственият интелект, платформената заетост, хибридната и дистанционната работа променят начина, по който се възлагат задачи, проследява се изпълнение и се оценяват резултати.
Тези промени носят възможности, но и нови предизвикателства. Постоянната свързаност, очакването за бърза реакция, електронният контрол, неясните граници между работно и лично време, както и липсата на директна комуникация при дистанционна работа могат да създадат допълнително психосоциално напрежение.
Затова превенцията вече трябва да включва не само класическите опасности на работното място, но и организационните фактори, които влияят върху психичното и социалното благополучие на работещите.
Оценката на риска е основен инструмент за превенция
В доклада на МОТ се подчертава, че оценката на риска е основен елемент от системата за управление на здравословните и безопасни условия на труд. Тя включва идентифициране на опасностите, оценка на свързаните с тях рискове и прилагане на мерки за тяхното елиминиране или контрол.
При психосоциалните рискове това означава работодателят да обърне внимание на въпроси като:
Как е организирана работата?
Има ли прекомерно натоварване, неясни задачи, кратки срокове, липса на контрол върху работния процес?
Как се управляват хората?
Има ли добра комуникация, справедливо разпределение на задачите, ясни правила, подкрепа от ръководителите?
Какви са вътрешните политики и практики?
Има ли процедури при конфликти, тормоз, насилие, стрес, претоварване или риск от професионално прегаряне?
МОТ групира психосоциалните фактори в три нива – фактори, свързани с характеристиките на самата работа; фактори, свързани с управлението и организацията на работния процес; и фактори, свързани с политики, процедури и практики, които управляват труда.
Ролята на Инспекцията по труда и добрите практики
Главна инспекция по труда в България също насочва вниманието към психосоциалните рискове. Инспекторите по труда осъществяват контрол върху спазването на трудовото законодателство и при установяване на повишен риск от психосоциално напрежение могат да извършват проверки в това направление. По данни на ИА ГИТ през 2026 г. 60 инспектори са преминали обучение, свързано с агресия и конфликтни ситуации при осъществяване на контрола, както и с техники за превенция и деескалация.
ИА ГИТ поддържа и 41 инструмента за онлайн оценка на риска, базирани на платформата OiRA. Тези инструменти са разработени в помощ на предприятията, включително микро- и малките работодатели, за по-лесно идентифициране и управление на рисковете на работното място.
Как работодателите могат да ограничат психосоциалните рискове?
От „Фетекс Консулт“ препоръчваме работодателите да разглеждат психосоциалните рискове като част от цялостната политика по здраве и безопасност при работа. Практическите мерки могат да включват:
- ясни длъжностни отговорности и реалистично разпределение на задачите;
- контрол върху прекомерното работно натоварване;
- прозрачни правила за работно време, почивки, дистанционна и хибридна работа;
- обучение на ръководители за разпознаване на стрес, конфликти и признаци на прегаряне;
- процедури за подаване на сигнали при тормоз, агресия или напрежение;
- редовна комуникация с работещите;
- включване на психосоциалните фактори в оценката на риска;
- сътрудничество със службата по трудова медицина при планиране на превантивни мерки.
Здравословната работна среда е инвестиция, а не формалност
Добрата психосоциална среда не е само въпрос на социална отговорност. Тя е фактор за по-добра производителност, по-ниско текучество, по-малко отсъствия, по-добра концентрация и по-висока мотивация на служителите.
Служба по трудова медицина „Фетекс Консулт“ подпомага работодателите при оценка на риска, разработване на превантивни мерки, консултации по здравословни и безопасни условия на труд и изграждане на по-сигурна, по-здравословна и по-устойчива работна среда.
По повод Световния ден за безопасност и здраве при работа напомняме: безопасността не се изчерпва с липсата на злополуки. Истински здравословното работно място е това, в което хората могат да работят спокойно, ефективно и с усещане за справедливост, подкрепа и сигурност.